COPERNICUS 4 BULGARIA 2018

В сесията ще бъдат посочени основните портали на програма Коперник за достъп до данни от Sentinel 1, 2, 3 и 5p. Освен официалните портали на програмата разработвани и поддържани от Европейската космическа агенция, ще бъдат представени и алтернативни приложения даващи достъп до данни от спътниците с различна степен на обработка, за нуждите както на специалисти, така и на широката общественост.

Ще бъдат представени Copernicus Contributing Missions, както и основните портали за достъп до данни от мисиите, като Copernicus Space Component Data Access system (CSCDA) и достъпа до данни от Third Party Mission на ЕКА.

В презентацията ще бъдат представени 6-те тематични услуги на програма Коперник – Land Monitoring Service, Marine Environment Monitoring Service, Atmospheric Monitoring Service, Climate Change Service, Emergency Management Service и Security Service – обща информация за услугите, портали за достъп и бъдещо развитие.

Представител на Research and User Support (RUS) ще направи обучение за начина за достъп до услугите на RUS, създаването на виртуални машини, достъпа до данни и софтуерни продукти за работа с данни от Коперник.

За да бъде подпомогнат достъпа до данни и услуги по програма Коперник, ЕК инициира създаването на т.нар. Data and Information Access Services (DIAS). Това са облачно-базирани платформи които предоставят стандартизирана услуга за достъп и работа с данни от програмата. От средата на 2018г. функционират 5 DIAS. Кои са те, каква е основната им концепция и схема за работа, какво предлагат ще бъде представено за всяка една от тях в презентацията на тази сесия.

…

В презентацията ще бъде обяснена концепцията на продуктите от Морските услуги, в това число спътникови, моделни и ин-ситу, както и в реално време или многогодишни редове. Ще бъде показано как да се търсят данни в онлайн каталога, да се избират определени параметри, времеви интервали и пространствени региони. Освен визуализиране на данните, ще бъде обяснено и как те да се обработват за целите на потребителя. Ще се извършат няколко кратки практически упражнения за най-често използвани търсения на информация за Черно море.

В презентацията ще обясним какви данни можем да намерим за атмосферата и кой ги предоставя: моделите за качество на въздуха, метеорологичните реанализи и спътникова обработена информация. Ще наоправим и кратки практически упражнения за прогноза на замърсители и атмосферни явления.

В презентацията ще бъде представено картографиране на земеделски култури с помощта на данни от Sentinel-2 за избрани участъци на територията на България. Ще бъде направено сравнение на предимствата и недостатъците на мултитемпоралната контролирана класификация и класификацията по предварително избрани спътникови изображения по фенофази.

В презентацията ще бъде изяснена същността на услугата – реда и начина за активирането ѝ. Ще бъде показана методиката за определяне на засегнатите от пожари площи при обработка на сателитни изображения от Sentinel -2 с цел оценка на щетите. Ще бъдат показани примери за реални активации на услугата Emergency Management Service (EMC).

Програма Коперник генерира дневно терабайти от спътникови изображения и тематични данни. Тяхната обработка и извличането на тематична информация, анализи и др. може да бъде оптимизирана с използването на различни нови технологии – облачно базирани платформи, автоматизирани скриптове за обработка и достъп до съответните портали. В сесията ще бъдат представени няколко примера за работа с GEE, AWS, Sentinel Hub, DIAS и примерни скриптове за обработка с Python и JS.

…

…

Презентацията ще представи Програма Хоризонт 2020 в сектор “Космос”. Ще бъдат показани най-преките пътища за намиране на проекти и партньори по отделните конкурси на ЕК, чрез мрежа от Национални Контактни Лица (НКЛ) като експерти, обединени в обща група “COSMOS”. Те конферират чрез специално разработен интернет сайт, за да обменят опит и знания със заинтересованите участници от различни организации по време на Международни Информационни Дни.

В презентацията ще се коментират проблеми, свързани с използването, обмена и управлението на отворени данни и информация от наблюдения на Земята (ЕО), получавани от Глобалната система от системи за наблюдение GEOSS и в частност от програмата “Коперник” на ЕК. Акцент ще се постави на ефективното използване на европейските и национални ресурси за ЕО, EuroGEOSS (като част от GEOSS) и разнообразните данни (вкл. космически, въздушни и наземни) за разработване на продукти, услуги или решения, които да са достъпни и полезни за икономическото, социално и обществено развитие на съвременното общество.

Разработена с цел да промотира създаването на стартъпи и развитието на бизнеса, програмата Copernicus Start-up на Европейската Комисия, подпомага иноваторските идеи от зараждането на бизнес идеята до пълната им комерсиализация. Програмата се състои от четири компонента: Copernicus Prizes, Copernicus Accelerator, Copernicus Incubation и Copernicus Hackathons. Повече за Copernicus Masters, Copernicus Accelerator и Copernicus Hackathons (част от програмата Copernicus Start-up) и какви възможности предоставят те за бизнеса и иновациите ще бъдат представени от експерт от AZO-Space for Innovation.

Copernicus Academy и Copernicus Relay са част от Copernicus User-uptake инициативата по програма Коперник. Членове на техните мрежи са научни организации, МСП, НПО и др. работещи в сферата на приложение на дистанционните наблюдения. Ролята на Copernicus Academy и Copernicus Relay е да повишава информираността за програма Коперник във всяка страна. В презентацията ще научите кои са тези организации в България и какви са техните дейности свързани с Коперник.

…

Проучването има за цел да проследи промени, тенденции и аномалии в състоянието предимно на горските екосистеми в националните паркове в Рила и Пирин. Мотивите за това проучване са свързани с нарастващото човешко влияние характеризирано чрез нова инфраструктура, замърсяване, туризъм и др. За целта се използва сателитна информация за изготвянето на времеви серии в периода 2012-2018. Разглеждат се и се сравняват сходни екосистеми в различни зони с антропогенно натоварване на територията на националните паркове, но със сходни условия като изложение и надморска височина. Използват се емпирични методи чрез набор от вегетационни индекси използващи Red Edge каналите на Sentinel 2 и Rapid Eye. Резултатите от това проучване ще бъдат използвани за последващ анализ върху ролята на екосистемите в политически, икономически и социални сфери свързани с регионално развитие, екосистемни услуги и ролята на действащи и бъдещи закони за управление на националните паркове.

Разгледани са основните дейности в секция „Дистанционни изследвания и ГИС“ на ИКИТ-БАН за приложение на данни, получени по програма „Коперник” на ЕС в селското и горско стопанство. Представени са примери и резултати по проекти и дейности, свързани с използване, обработка и анализ на данни от спътниците SENTINEL за определяне на развитието и състоянието на селскостопански посеви и гори.

Мисията на програмата “Коперник” е чрез достъпната си, прецизна и често обновявана информация, да подобри управлението на околната среда, познанието ни за климатичните промени и да подсигури безопасността на населението. Постигането на тази цел се обезпечава чрез данните, получавани от спътниците Sentinel. Първата серия от тях – Sentinel-1, носят радарни сензори с изкуствена апертура (SAR): Sentinel-1A, оперативен от 2014 година, и Sentinel-1B – от 2016 година. Благодарение на интерферометрията между отразените от терена сигнали в два различни момента, може да бъде засечено изменение в релефа. Измененията могат да бъдат последици от естествени процеси като земестресения, свлачища, вулканични изригвания, или да бъдат предизвикани от човешка дейност като минна дейност, експлоатация на големи инженерни съоръжения. В настоящия доклад представяме няколко примера за приложение на технологията на радарна интерферометрия (InSAR) за наблюдение на геодинамични процеси. При класическите наземни методи, като GNSS позициониране, измененията в земната повърхност се получават в дискретни точки, или в случая на геодезическата нивелация, измерванията се извършват на по-големи периоди от време, в линейни нивелачни ходове. Предимството на спътниковите радарни технологии е в по-широкото, непрекъснато покритие – изображенията получени от Sentinel-1 имат широчина 250 км, с пространствена резолюция около 20м и период на повторяемост 6 дни. Поради физическите характеристики на микровълновите сигнали тези системи могат да се използват при почти всякакви атмосферни условия. Недостатъците на метода се базират на специфичната геометрия, при която сигналът се изпраща под определен ъгъл, което води до ефект на сянка или припокриване в стръмни участъци на терена, както и на ограниченията в зависимост от използваната дължина на вълната. В случая на Sentinel-1 микровълновият сигнал е в C-диапазон, поради което е възможна загуба на кохерентността на сигнала в залесени райони. Въпреки посочените ограничения, радарната интерферометрия е мощен инструмент в определянето на размера на деформациите на земната повърхност и спомагат за по-адекватното интерпретиране и моделиране на геодинамичните процеси.

Цел на проекта “Използване на сателитна информация за качеството на атмосферния въздух в градска среда в България” (Satellite information downscaled to urban air quality in Bulgaria) – SIDUAQ (Проект BG2-05 2018-2020) е да се приложат възможностите давани от спътниковите наблюдения на количеството аерозоли и газове в колона атмосферен въздух (AOD, О3, SO2, NO2), за подобряване на управлението на качеството на въздуха на национално ниво в България и на местно ниво за община Пловдив. Целта ще бъде постигната чрез синергичното използване на данни от спътниците на Европейската космическа агенция (METOP, Sentinel 5P и др.), от националната мрежа за мониторинг на качеството на атмосферния въздух и от моделирането на преноса и дифузията на примеси в атмосферата. Съществуващите системи за прогноза на химическото време ще бъдат усъвършенствани и приложени за територията на град Пловдив, като спътниковите данни ще бъдат асимилирани в моделните мрежи с различна резолюция. Получените резултати ще захранват с метеорологична и химическа информация локален модел за качеството на атмосферния въздух.

В настоящата работа се представя изследване на местополжението на смъртта на делфини от вида Phocoena Phocoena изхвърлени на българския бряг през 2015 година. Изследването е реализирано, като се използва числено моделиране на движението на труповете на морската повърхност в режим на решаване на обратна задача. Използван е численият модел Mothy захранен с атмосферни данни от модела Aladin и данни за морските течения получени от достъпните продукти на програмата Коперник. Извода е че най-вероятното местоположение на смъртта на изхвърлените на брега делфини е в Украински и Румънски води в близост до остров Змейной. Резултатите са потвърдени с използване и на алтернативни атмосферни и морски данни. Представеното изследване е пример за използване на продукти на програмата Коперник за установяване на причините за екологично бедствие, най-вероятно предизвикано от нелегални риболовни кораби.

Целта на доклада е да представи новия Черноморски център за мониторинг и прогноза (ЧМ-ЦМП), създаден през април 2016 г. в рамките на Морските услуги по Програма Коперник на Европейската комисия. Оперативната работа на ЧМ-ЦМП стартира през октомври 2016 г. с разпространяване на регулярна информация за действителното състояние и 10-дневна прогноза на физическите и биогеохимични параметри на Черно море. Качеството на предоставените продукти се осигурява чрез постоянно сравнение с данни от спътникови и In situ измервания. Системата за анализ и прогноза се състои от 3 компоненти: 1) физичен модел на морето „BS-currents”, базиран на числения модел за океанска циркулация NEMO (Nucleus for European Modelling of the Ocean): 2) биогеохимичен модел „BS-Biogeochemistry”, базиран на числения модел Biogeochemical Model for Hypoxic and Benthic Influenced areas (BAMHBI); 3) модел на вълнението „BS-Waves”, базиран на числения модел WAM, за който е предвидено съвместно интегриране с физичния модел на по-късен етап. Ще бъдат представени накратко компонентите на моделната система и продуктите, които могат да се изтеглят регулярно от marine.copernicus.eu.

Проектът SatWebMare цели създаването на прототипна уеб-базирана информационна система интегрирана с географски портал, чрез който да се предоставят продукти и услуги за различни приложения в българската крайбрежна зона на Черно море. Системата ще съдържа географска база данни от наблюдения на Земята, предоставени от Европейската космическа агенция по програма „Коперник”, изображения от безпилотни летателни системи и данни от наземни наблюдателни мрежи. Тя ще интегрира данни от различни източници (вкл. Big Data), подходящо комбинирани за подобряване на пространствената и времевата точност на локални модели за прогнозиране, функции за архивиране, разпространение и визуализация на продукти от моделиране и анализи. Прототипната система SatWebMare ще осигури достъп до информация с добавена стойност, която да подпомага процеса на вземане на решения в министерства, агенции, местни власти и други заинтересовани страни. Системата може да служи като един от основните източници на информация в реално време за реагиране при аварийни ситуации и оценка на риска, операции по сигурността в морския транспорт и др. Основните технически цели на дизайна на прототипната система са създаването на три основни модула (изчислителни модули): 1) Прогнозен модул за оценяване на атмосферни, вълнови и хидрометеорологични параметри при екстремни хидро-метеорологични условия), 2) модул „Космос-геомагнетизъм“ и 3) модул „Природни опасности“. Всички изчисления и анализи на данни ще бъдат извършвани чрез Виртуална Машина, използваща ресурсите на високопроизводителния суперкомпютър АВИТОХОЛ в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, http://www.iict.bas.bg/avitohol/, който е включен в списъка на първите 500 суперкомпютри в света.

Еко-системата в Черно море е уникална по рода си, което я прави много чувствителна към климатични промени и замърсявания. Един от често срещаните замърсители както в глобален, така и в локален план, са нефтените разливи, случващи се случайно и умишлено в районите с интензивен морски трафик. Следи от тези замърсители могат да достигнат до крайбрежието при подходящи метеорологични условия. Вероятността за това варира според сезона, местоположението на разлива и типа замърсител. Дистанционното наблюдение на океаните е мощен инструмент, позволяващ ни да изучаваме моретата и да обогатяваме разбирането си за морската еко-система. В това изследване анализираме един случай на нефтен разлив, използвайки спътникови данни от мисията Sentinel-1 на програмата Коперник. Той е моделиран с помощта на данни от програмата Коперник за повърхностната морска циркулация и е представено неговото разпространение.

…

Геодинамичните процеси и сеизмичната активност са причина за проявата на хоризонтални и вертикални премествания на земната кора на територията на Балканския полуостров. Пример за тях е възникването на нови и активизирането на съществуващи свлачища. Един доказан метод за непрекъснат мониторинг на деформациите земната повърхност е използването на данни от активни радарни дистанционни изследвания. От 2014г. програма „Коперник“ предоставя за безвъзмездно ползване данни от такъв тип, които се получават от инструмента C-SAR на борда на Sentinel-1.
Тези данни са в основата на създаването на интерферометрични изображения (ИФИ), които дават количествена оценка за регистрираните премествания в рамките на фиксиран времеви интервал. Такъв тип изображения бяха генерирани за два района от територията на страната – Североизточна България (за част от Черноморското крайбрежие и за солно находище Мирово) и по брега на река Дунав в Северозападна България.
Посредством ИФИ и ГНСС данни за района на Черноморското крайбрежие бяха изследвани протичащите процеси в свлачище “Трифон Зарезан”. За него беше получена и времева серия от ИФИ от два различни сателитно базирани апаратурни комплекса, които позволиха проследяване на динамиката на споменатите процеси в рамките на едно десетилетие.
Друга приложна задача, която бе решена посредством създаването на ИФИ бе да се установи степента на антропогенно въздействие в района на Мировското каменосолно находище. В резултат на проведените изследвания бе получена информация съпоставима с тази получавана от дългогодишни полеви измервания.
За района разположен по брега на река Дунав в Северозападна България беше изследвана взаимовръзката между количеството почвена влага и активизирането на свлачищни процеси. За някои от районите с концентрация на свлачища (напр. в гр. Лом и гр. Оряхово) бяха създадени интерферометрични карти, за да се оцени повърхностната деформация, като за същия период бяха оценени и площите на намиращите се около тях водните тела и влажността на почвата. Целта бе обосноваването на интегрирана методика, използваща данни от множество източници, която позволява оценка на вероятността за активизиране на съществуващи и поява на нови свлачища.

Мисията на ISME-HYDRO-BG е да направи важна крачка към успешното справяне с необходимостта от ежедневно и ефективно наблюдение на хидроененргийни резервоари и взимане на решения за поддръжка, редовна експлоатация и извънредни ситуации. Това изисква периодично събиране на информация от различни източници като: детайлни данни за състоянието на всеки отделен язовир, водно стопански данни, метеорологични данни и прогнози, географска информация, информация за околността на язовира, които да се използват ежедневно от управителите на водни ресурси. По настоящем практикуваният мониторинг изисква много време и се прави на базата на наземни измервания без дасевъзползва от възможностите, които предоставят сателинтите данни или визуализации, които се правят он Географски информационни системи. В допълнение на това, използваните в момента данни не са достатъчни, за да се произвеждат толкова важните дневни прогнози за водния баланс, снежния обем и неговия воден еквивалент. Проектът цели да създаде информационна система, която ще подобри мониторинга и вземането на решения относно поддръжката на големите язовири в България и подобрява работните условия на управителите на водни ресурси. Изгражда се инфраструктура от свързани данни, които интегрират семантично данни за хидроложки обекти, данни и метаданни от сатилити, от наземни измервания от метеороложки доклади и от описания в географски информационни системи, която ще създаде условия да се приложи автоматизирана интелигентност, изчисляваща прогнози за водния баланс, водния еквивалент на снежната покривка и смесваща ги с логически разсъждения за хидроложки обекти и типове измервания. В края на краищата се предоставя възможност за семантично търсене върху разнородни данни, като се демонстрира метод за разчупване на силозите от данни и тяхното ефективно използване.

…

Презентацията ще представи няколко софтуерни приложения от фамилията ArcGIS за достъп до и използване на данни и услуги от Коперник. Ще се дискутират възможности за онлайн търсене и достъп до изображения, както и прилагане на инструменти за обработка и анализ на данните.
Докладът ще включи представяне на методи и технологии за извличане на информация, машинно обучение с използване на изображения, като ще представи разнообразни приложения на ГИС технологиите, които използват изображенията, с фокус върху приложения в сферата на кризи и бедствия.

Основна част от нашата дейност е свързана с оценка на екологичното състояние и мониторинг на повърхностни водни тела съгласно Водната Рамкова Директива (WFD 2000/60 EC) чрез използването на биологични елементи за качество (фитопланктон, фитобентос, макрофити, макрозообентос и риби). Концентрацията на хлорофил А, като производно на количеството на фитопланктона е важен индикатор за оценка на еутрофикационни процеси и основен показател за оценка на екологичното състояние на водните тела според (Наредба Н4-2012 г.) от българското законодателство. С помощта на сателитните изображения получени от сателитите Sentinel на Европейската космическа агенция (ESA) имаме възможности за наблюдение, картиране, анализ и оценка на малки по площ повърхностни водни обекти, оценка и картиране на влажни зони, заливни процеси, включително измерване на редица показатели на водната среда като хлорофил, мътност, разтворена органична материя и др. Получените данни от теренни изследвания и лабораторен анализ по действащи EN и ISO стандарти биват верифицирани с данни от сателитните изображения, което допринася за прецизиране на използваните методи в регионален и световен мащаб. Интегрирането на дистанционните методи в практиката на хидробиологичните изследвания ни позволява по-надеждна моментна, ретроспективна и прогностична оценка на събития с периодичен или спорадичен характер и техните въздействия върху водните организми и състоянието на екосистемите.

Въпреки огромните усилия през последните десетилетия и значителния напредък в подобряване на числените прогнози в мезо-мащаби, все още съществуват редица нерешени проблеми, един от който е по-реалистичното описание на взаимодействието между подложната повърхност и атмосферата. Това взаимодействие в числените модели се изразява чрез вертикалните потоци на импулс, топлина и влага, които са долни гранични условия за моделиране на турбулентността в Атмосферния граничен слой (АГС). Реалистичното представяне на тези потоци пряко зависи от детайлното описание на подложната повърхност, с нейните топлофизични свойства и хоризонтална нееднородност, като от особена важност е представянето на градската среда, където поради редица специфики се формира вътрешен граничен слой с напълно променена структура и динамика на потока. По-детайлното и реалистично описание на градската среда води до промени в резултатите от численото моделиране с висока разделителна способност (500м стъпка в представената работа) и подобрение на метеорологичните прогнози. В настоящата работа е изследвано влиянието на замяната на подложната повърхност в числен експеримент с модела Weather Research and Forecasting (WRF) за метеорологична обстановка без синоптичен форсинг – антициклонален период от три дни през август 2016 година, когато преобладава локалната циркулация и очаквания ефект е максимален. Предварително е проведено приравняване на типовете подложна повърхност от CORINE Land Cover, част от програмата Коперник, към категоризирането на U.S. Geological Survey (USGS), използвано в работата на Pineda et al., 2004, така че да се използват таблиците със специфични стойности на топлофизичните параметри на USGS. Сравнени са получените резултати за температурата на два метра при използването на двете бази данни – стандартната USGS и приравнената към нейните параметри CORINE за осем различни параметризационни схеми на АГС, налични в модела. По-добрата резолюция (USGS около 900м, CORINE – около 30м) и по-реалистичното представяне на градската среда, която се разширява със значителни темпове (USGS е съставена през 1992-1993, докато CORINE през 2012 година) показва подобрение в моделните резултати и по-реалистично представяне на потоците.

Развитието на спътниковите дистанционни методи и технологии за наблюдение на морската повърхност осигурява получаването на данни с висока точност за вълнението и приводния вятър. Информацията от метеорологичните и океанографски спътници, разпространявана свободно в рамките на програмата “Коперник” на ЕК намира различни приложения в морска метеорология. Данните за вятъра от скатерометрите и за значимата височина на вълните от висотомери (алтиметрия) се използват за проверка точността на числените атмосферни и вълнови модели. Представят се резултатите от използването на спътникови данни получени от алтиметри и скатерометри монтирани на борда на спътниците Jason2, Jason3, SARAL Altika, Sentinel-3а и MetOP-B ASCAT за проверка точността на численият атмосферен модел ALADIN и вълновите модели WAVEWATCH III (WW3) и SWAN. Посочените модели се използват в Национален Институт по Метеорология и Хидрология (НИМХ) за изготвяне и разпространение на оперативни прогнози на вълнието (значимат височина на вълните) и вятъра (посока и скорост на височина 10м) в акваторията на Черно море. Статистическите оценки показват добро съвпадение между моделните и спътникови данни.

Средиземноморските води, навлизащи в Черно море чрез Горното босфорско течение, формират струя, която има форма на тънък клин с добре дефинирани граници. При попадането си в Черно море средиземноморската вода формира интрузии на средни дълбочини, които повлияват солевия и топлинния баланс на морето.
Един начин да се открият и анализират тези интрузии, е чрез измервания на температурата и солеността в дълбочина, които се правят от автономните профилиращи сонди Арго. Те изпращат данни в реално време, които са свободно достъпни на marine.copernicus.bg
Средиземноморските води са с по-висока температура и по-висока соленост от тези на водните маси в Черно море. Това прави идентификацията им в дълбочинните профили на тези скаларни харатеристики на Черно море възможна. Интрузия на води, навлезли през Босфорския пролив, може да се забележи като топла. Това е отклонение на нормалния ход на температурата в дълбочина към по-високи стойности на температурата, което обхваща само слой с определена дебелина.
В тази работа е разработен алгоритъм за откриване на топли интрузии по данни от всички Арго сонди във водния обем на Черно море. От направената карта се вижда, че множеството такива интрузии на междинни дълбочини се намират в близост до Босфорския пролив.

Извършен е мониторинг на степента на изпълнение на изискванията за озеленяване на устройствените зони на общия устройствен план (ОУП) в обхвата на стротелните граници на гр. София. За да се постигне тази цел под условията на ограниченото време и твърде обширната територия (20 956 Ха), в съчетание с изискванията за относителна точност (минимална площ 100 кв.), пълнота на съдържанието и 15 класа растителност, е технически осъществимо само с използването на съвременни и достъпни източници на информация (сателитни изображения) и информационни технологии като географски информационни системи (ГИС).
За целта, се представят пространственото разпределение и функционалната класификация на градските зелени площи в София въз основа на мултиспектрални сателитни изображения Sentinel-2A (S2A), свободно достъпни в рамките на европейската програма за наблюдение на Земята “Коперник”.

Този доклад обхваща основните цели и първите резултати от проекта “Образование по наблюдение на Земята за българските средни училища” (EEOBSS), изпълняван по първата покана на ESA-PECS за България. Основната цел на проекта е да осигури достъп до безплатно образование за наблюдение на Земята за българските средни училища. Основните технически цели на проекта се състоят в: 1) разработване на лекционен материал по наблюдение на Земята за средните училища в България и 2) популяризиране на наблюдението на Земята сред учащите чрез демонстрационни и социално-комуникационни дейности. Целите са постигнати чрез изпълнение на няколко задачи, свързани с разработването на учебни планове по наблюдение на Земята за учебните предмети в областта на “Науки, технологии, инженерство и математика” (STEM), както и тестване на учебната програма в клас, организиране на летни училища, ден на отворени врати, социални и медийни комуникации и разработване на уебсайт на проекта в MOODLE като платформа за електронно обучение. Очаква се реализацията на проекта да има многостранно въздействие върху българското средно образование, като се фокусира върху STEM тематики. Една от далечните цели на проекта е да подпомогне бъдещото поколение в кариерното му ориентиране в областта на екологичните науки и инженерство, STEM, както и към професии ориентирани в нововъзникващия космически сектор на европейската икономика.

Земетресенията са природно бедствие, причиняващо щети, които се измерват с човешки животи и разрушения на природни и инфраструктурни обекти Важна задача след настъпване на подобно събитие е изготвянето на план за преодоляване на последствията от земетресението. Допълнителен източник на данни за текущото състояние на големи и трудно достъпни участъци от земната повърхност е програма „Коперник“ на ЕК. Един от нейните компоненти е съставената от два сателита мисия Sentinel-1, които осигуряват данни от радар със синтезирана апертура (РСА). На базата на получаваните от тях данни е възможно създаването на интерферометрични изображения, който съответстват на настъпилите вследствие на събитието деформации на земната кора. В това изследване по данни от РСА са получени две ко-сеизмични ИФИ за две събития – земетресението в Егейско море засегнало гръцкия остров Кос и гр. Бодрум в югозападната част на Турция на 20 юли 2017 г., чийто магнитуд е Mw 6.6. и остров Закинтос 25.10.2018 с магнитуд на Mw5.4.

…